Ивайло Герасков конкурира Ричард Гиър във Вечерята“ – постановката на

 

 

Ивайло Герасков конкурира Ричард Гиър във „ Вечерята “ – постановката на Пламен Марков в спектакъл „ София “ по преведения на 55 езика едноименен разказ на Херман Кох, чиято история ни е позната и от кинохита на Орен Муверман, получил номинация за „ Златна мечка “. Страстите са древен – четирима родители желаят или не желаят да поемат греховете на децата си. Герасков е политик, който е във вихъра на своята предизборна акция, целяща да го изведе на върха. Неслучайно името на министър-председателя, който му звъни по телефона и чието място желае да заеме, излиза на екрана като „ Бог “. Дария Симеонова е неговата втора брачна половинка, чиито обществено правилен план е развъждането на осиновено момиче от Африка. Проблемът обаче е, че синът в фамилията много расистки не може да диша сестра си. Михаил Милчев е братът – учител по история, уволнен поради нежеланието си да одобри и тиражира клишетата от учебниците и надлежно - изхвърлен от системата.  Лилия Маравиля е жена му, която крие всичко от него, тъй като я е боязън от гнева му. А под „ всичко “ се схваща фриволното държание на щерка им и братовчед й, които тероризират клошарите – най-много афроамериканците.  Пламен Манасиев е сервилният притежател на ресторанта, където се случва вечерята, на която всеки желае да заплати сметката и бакшиша, с цел да се усеща свободен в дейностите си.  Пламен Марков завърта алтернативите към по този начин наречния Бедуински морал – знак на изключителния релативизъм в етичните правила. Неговите правила са основани върху два въпроса към жителите на Сахара: „ Какво е неприятно? “ с отговор „ Съседът да ми открадне камилата “ и „ Какво е положително? “ с отговор „ Аз да открадна камилата на съседа. “ „ Великият Facebook възроди това разбиране и в този момент можеш незабавно да „ разфрендваш “ който си поискаш. Най-разпространена измежду „ високите моралисти “ е опасността: „ Моля, всеки, който не е на моето мнение, незабавно да напусне полемиката, с цел да не го глобявам аз! “. Следват персонални обиди или промяна на името до особено фиктивен унижаващ го афектиран прякор, гаври с външния му тип, хипотетичната му полова ориентировка и етнос. И тези постоянно анонимни хора са щастливи от днешния си ден с присъдите си по съкратената процедура. Но не трябва да ги питаш какво биха създали те в екстремалната обстановка, в която е попаднал този, над който злорадстват и морализаторстват, скрити зад маска високо горе на своя невредим честен фундамент. „ Вечерята “ има желание да тревожи тези блюстители на „ само вярното “. Тя пита: Какво бих направил аз в непредвидена и непредвидена обстановка? Как бих постъпил? Какво бих жертвал? Къде са границите, пред които съм сигурен, че ще спра? Без непотребна политкоректност Кох задава тревожни въпроси за себе си, за нас, скрити зад маските, които са се прилепили по този начин компактно за лицата ни, че сме си основали илюзията, че това са същинската ни физиономии. Само тъй като сме привикнали да мислим, че ние сме тъкмо това, което си повтаряме, че сме, безпаметно самовлюбени, надълбоко вярващи в своята свръхморална изключителност “, разяснява Пламен Марков, напомняйки, че е „ посредствен образец, претъпкан с черна злоба към „ съвършените “и „ блажените “, които „ постоянно са знаели, че… “, които „ постоянно са казвали, че… “, „ които, в никакъв случай не биха… “  Да напомним, че Херман Кох е холандски публицист, ефирен продуцент, артист, създател на разкази, журналистически колонки и романи в род, който смесва ирония, драма, съспенс, психически трилър.